(Въодушевен от вашите отзиви, реших да опитам пак.

  Дано не стана банален.)

Някога, в ония смутни времена,
когато демокрацията тука се пръкнá,
познатият на всички Гарабет
замина нейде в Африката на гурбет.

Минá се време - месец, два,
дори година се минá
и Киркор в един прекрасен ден
от Гарабета беше известéн.

„Киркоре, братко, бизнес - чудо!
Тук върви парата страшно лудо,
ама вече сам не смогвам брате,
идвай тук, да станеме богати!“

В писмото имаше един билет -
за Киркор от Африка за самолет.
Стегнá багажеца човека,
литнá от раз при Гарабета.

Посрещането беше, знай се, яко!
Та двамата си бяха като братя.
След туй обаче бизнесменът Гарабет
започна обучението ред по ред.

Закара си ортака в джунглата навътре:
- Бизнесът не чака, затова от утре
тръгваш с мене като калфа същи
и ще слушаш мене - майстор вездесъщи!

- Тук, Киркоре, мили братко,
дават манги като луди,
само трябва тарикатски
да налóвиш повече маймуни…

... Имам оборудване голямо,
ала ценното от всичко там е
кучето, което във багажника се клати,
обучено да къса маймунските ташаци…

... След него ти върви, не спирай,
ташаците в торбата ги събирай!
Аз сега се качвам на това дърво,
ще избутам сам маймунчетата до едно.

- Гарабете, стой, кажи каква е
тая пушка тук, за нея нищичко не зная?
- Уф, Киркоре, как се на сетú -
ако падна аз, ти кучето гръмни!