Викаха му - майстора, когато
някой се обръщаше към него.
Името му, всъщност беше свято,
а голямо личното му его.

Често го замерваха със думи
и въпроси от различни сфери.
Той добре разтягаше локуми.
В колектива бяха му авери.

На шегите, майсторски мълчеше.
Майстор бе да бяга от интриги.
Майсторски съветите редеше,
непрочел дори и седем книги.

Но защо му бяха четивата,
щом успешно майстор, го наричат?
Има си доволничка заплата,
без да се напряга и да тича.

Алкохолът също му е слабост,
както и моторите ревящи.
Майстор не е титла, а е сладост.
Майстор е позиция за спящи.