31.08.2022 г., 17:37

Майстор

451 0 0



Викаха му - майстора, когато
някой се обръщаше към него.
Името му, всъщност беше свято,
а голямо личното му его.

Често го замерваха със думи
и въпроси от различни сфери.
Той добре разтягаше локуми.
В колектива бяха му авери.

На шегите, майсторски мълчеше.
Майстор бе да бяга от интриги.
Майсторски съветите редеше,
непрочел дори и седем книги.

Но защо му бяха четивата,
щом успешно майстор, го наричат?
Има си доволничка заплата,
без да се напряга и да тича.

Алкохолът също му е слабост,
както и моторите ревящи.
Майстор не е титла, а е сладост.
Майстор е позиция за спящи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...