26 янв. 2012 г., 10:15

Майсторлък

692 0 1

(из цикъла "Вицове в рими")

Двама ВиК монтьори –
стар и опитен, и млад –
ще отпушват шахта в двора.
А отвътре… адска смрад…

… сред коктейл от фекалии
плуват, в жълто-черна слуз,
ленти, памперси, парцали и
превръзки… пълна гнус…

Опитният със замах
сваля калната си куртка
енергично и без страх
вътре в шахтата се гмурка.

След минутка се подава:
„Я подай ми тръбен ключ!”
Подир малко: „Не, не става…
дай ми чук… секач… маркуч…!”

След петнадесет минути
старият изплува горд
и към младия надуто
се обръща: „Цял живот,

младо… мене, старо куче,
гле`й ме, за да се оправиш,
иначе, не се ли учиш,
ключове все ще подаваш!”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...