Ти правиш сърцето ми
и го събираш на парчета.
Ти целуваш небето ми
само, за да ме обичаш.
Ти ме създаваш цялата.
Редиш ме като по мозайка.
Така ме учи тя - неправдата,
че е по - лесно просто да те няма.
Така разбирам себе си.
Подредена съм, но се чувствам разпиляна.
Така аз виждам - нямам си
това, което ще ни събере пак двама. ...