25 мар. 2012 г., 16:03

Малка нощна поезия

1.8K 0 10

Малка нощна поезия

 

 

 

Не спиш, нали? Стоиш замислен в мрака.

С досада пушиш, седнал на широкото легло.

Прозорецът отворен е  и птица вън проплаква.

И тебе ти се плаче, но не знаеш за какво…

 

Недей плачи! Ела при мен, аз знам да утешавам.

Не съм онази русата, с очи-метличина,

чието име всяка нощ в просъница бълнуваш.

За теб ще си остана вечно другата жена.

 

Не съм добра. Не съм наивна. В грях съм сътворена.

На Дявола се моля, от това не ме е страх.

Не съм гореща, нито страстна. В ярост вледенена,

след себе си оставям само болка, пепел, прах…

 

Сега си сам. Боли те. А и тя не те поглежда.

Защо не я забравиш за минута, десет, час?

Нощта съм аз, в зениците ти тихо се оглеждам

и моля те, обичай ме, тъй както тебе – аз…

 

http://www.youtube.com/watch?v=5-MT5zeY6CU  -

Мисля, че това е възможно най-подходящият музикален съпровод за фон на стихотворението. Приятно четене и слушане!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...