Малка нощна поезия
Малка нощна поезия
Не спиш, нали? Стоиш замислен в мрака.
С досада пушиш, седнал на широкото легло.
Прозорецът отворен е и птица вън проплаква.
И тебе ти се плаче, но не знаеш за какво…
Недей плачи! Ела при мен, аз знам да утешавам.
Не съм онази русата, с очи-метличина,
чието име всяка нощ в просъница бълнуваш.
За теб ще си остана вечно другата жена.
Не съм добра. Не съм наивна. В грях съм сътворена.
На Дявола се моля, от това не ме е страх.
Не съм гореща, нито страстна. В ярост вледенена,
след себе си оставям само болка, пепел, прах…
Сега си сам. Боли те. А и тя не те поглежда.
Защо не я забравиш за минута, десет, час?
Нощта съм аз, в зениците ти тихо се оглеждам
и моля те, обичай ме, тъй както тебе – аз…
http://www.youtube.com/watch?v=5-MT5zeY6CU -
Мисля, че това е възможно най-подходящият музикален съпровод за фон на стихотворението. Приятно четене и слушане!
© Яна All rights reserved.
- благодаря 
