Край пътя
Всяка вечер тя сбъдва мечти,
ала чуждите - свойте сънува...
и сърцето ù малко трепти
щом престане да вижда и чува...
Тя не знае какво е баща,
а от майка си само научи,
да подава парче от греха
във устата на улични кучета...
И когато под фарове легне
във усмивката нейна - мига,
и през мъката - тихо побегне
във банкнота, спасила деня -
всяка драсната клечка е радост
за крайпътника, в жадния мрак
и когато горчи ù от младост -
тя се моли на утрото пак...
да завие душата ù с вяра,
по-прекрасна от целия свят:
Някой ден да се свърши кошмара,
в който нейните сълзи са цвят...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
