ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
Aug 21, 2011, 4:10 PM  

Край пътя

  Poetry » Other
1.5K 0 30

 

 

Всяка вечер тя сбъдва мечти,

ала чуждите - свойте сънува...

и сърцето ù малко трепти

щом престане да вижда и чува...

 

Тя  не знае какво е баща,

а от майка си  само научи,

да подава  парче от греха

във устата на улични кучета...

 

И когато под фарове легне

във усмивката нейна - мига,

и през мъката - тихо побегне

във банкнота, спасила деня -

 

всяка драсната клечка е радост

за крайпътника, в жадния мрак

и когато горчи ù от младост -

тя се моли на утрото пак...

 

да завие  душата ù с вяра,

по-прекрасна от целия свят:

Някой ден да се свърши кошмара,

в който нейните сълзи са цвят...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0