4 окт. 2013 г., 19:51

Малки ритуали по сбогуване

581 0 3

                                                                              Заглавието е взаимствано от пиеса


Прошепнах в ухото на вятъра думата "сбогом".

Дали ще я вейне до теб, няма как да узная.

Изпратих прощално писмо по луна еднорога.

Дано го получиш, когато огрее тя твоята стая.

 

Избодох очите си, двете - за теб да не плачат,

когато си тръгна и хлопна жестоко вратата.

Какво ли животът за мене след тебе  ще значи?

Безкрайна редица от празни, безсмислени дати...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тези малки ритуали...дали помагат?!
    Поздрав за хубавия стих!
  • Страхотно е!
  • Да! Заглавието е наистина много хубаво, текста под него също. А ти си като една малка съкровищница, всеки път вадиш ново бижу от ковчежето

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...