4 окт. 2013 г., 19:51

Малки ритуали по сбогуване

579 0 3

                                                                              Заглавието е взаимствано от пиеса


Прошепнах в ухото на вятъра думата "сбогом".

Дали ще я вейне до теб, няма как да узная.

Изпратих прощално писмо по луна еднорога.

Дано го получиш, когато огрее тя твоята стая.

 

Избодох очите си, двете - за теб да не плачат,

когато си тръгна и хлопна жестоко вратата.

Какво ли животът за мене след тебе  ще значи?

Безкрайна редица от празни, безсмислени дати...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тези малки ритуали...дали помагат?!
    Поздрав за хубавия стих!
  • Страхотно е!
  • Да! Заглавието е наистина много хубаво, текста под него също. А ти си като една малка съкровищница, всеки път вадиш ново бижу от ковчежето

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...