Заглавието е взаимствано от пиеса
Прошепнах в ухото на вятъра думата "сбогом".
Дали ще я вейне до теб, няма как да узная.
Изпратих прощално писмо по луна еднорога.
Дано го получиш, когато огрее тя твоята стая.
Избодох очите си, двете - за теб да не плачат,
когато си тръгна и хлопна жестоко вратата.
Какво ли животът за мене след тебе ще значи?
Безкрайна редица от празни, безсмислени дати...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
