8 дек. 2014 г., 17:35  

Малките неща

1.2K 0 1

Прегръдка нежна, пареща целувка във нощта 

- понякога не ми е нужно нищо друго. 

И вместо да заспивам неспокойна, в самота, 

със теб посрещам идващото утро... 

 

А на сутринта – разделяме се, неизбежно. 

Но пък сме с усмивка на лице. 

Аз знам, че няма да е за последно. 

Ще се видим пак, ми шепне моето сърце. 

 

Не искам повече от това, което можеш да дадеш. 

Не искам да сме други, искам да сме просто... ние. 

Щастието е във малките неща – кога ще разбереш? 

Щастлива съм – то не може да се скрие...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Енева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...