Прегръдка нежна, пареща целувка във нощта
- понякога не ми е нужно нищо друго.
И вместо да заспивам неспокойна, в самота,
със теб посрещам идващото утро...
А на сутринта – разделяме се, неизбежно.
Но пък сме с усмивка на лице.
Аз знам, че няма да е за последно.
Ще се видим пак, ми шепне моето сърце.
Не искам повече от това, което можеш да дадеш.
Не искам да сме други, искам да сме просто... ние.
Щастието е във малките неща – кога ще разбереш?
Щастлива съм – то не може да се скрие...
© Милена Енева Все права защищены