8.12.2014 г., 17:35  

Малките неща

1.2K 0 1

Прегръдка нежна, пареща целувка във нощта 

- понякога не ми е нужно нищо друго. 

И вместо да заспивам неспокойна, в самота, 

със теб посрещам идващото утро... 

 

А на сутринта – разделяме се, неизбежно. 

Но пък сме с усмивка на лице. 

Аз знам, че няма да е за последно. 

Ще се видим пак, ми шепне моето сърце. 

 

Не искам повече от това, което можеш да дадеш. 

Не искам да сме други, искам да сме просто... ние. 

Щастието е във малките неща – кога ще разбереш? 

Щастлива съм – то не може да се скрие...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Енева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...