Тръгна си - дрипава, стара и псетата,
виха след нея в дванайстия час.
Новата млада, красива – късметите,
ситно написани пръсна сред нас.
Тихите улици, мракът, мъртвилото –
само звездите примигват – едва.
Нова година – родила се, милата,
с нова надежда... И вярва в това.
Ново е утрото. Дядо задрямал е,
капнал, с подбити, туптящи нозе.
Нямал шейна и еленчета нямал е,
Вярата само му никой не взе. ...