Не сте ли гадни, минимални хорица,
с продънени, изкаляни души.
На двайсет веч усещате умората
от гмуркането в тези дълбини.

На двайсет веч лица сте във регистъра.
Пари и работа, кафе и пак пари. 
На двайсет веч сте толкова изтискани. 
И май че постоянно ви се спи.

Че съществувате, го знам. Дали живеете
научи ли ви някой тоз’ урок?
От лицемерие и фалш ще да прелеете
А фалшът тумор адски е жесток.

И много сте ми сладки, как злобеете,
затваряйки си малките очи.
Да го креснете в лицето ми не смеете.
Стискат ви обувките, нали?

Смело хвърляте се да ме изядете,
но на думи само, аз го знам,
Абе вий сте баси зверовете,
ама аз съм по-голям.