21 nov 2015, 19:19

Малко кисело

  Poesía » Otra
784 0 0

Не сте ли гадни, минимални хорица,
с продънени, изкаляни души.
На двайсет веч усещате умората
от гмуркането в тези дълбини.

 

На двайсет веч лица сте във регистъра.
Пари и работа, кафе и пак пари. 
На двайсет веч сте толкова изтискани. 
И май че постоянно ви се спи.

 

Че съществувате, го знам. Дали живеете
научи ли ви някой тоз’ урок?
От лицемерие и фалш ще да прелеете
А фалшът тумор адски е жесток.

 

И много сте ми сладки, как злобеете,
затваряйки си малките очи.
Да го креснете в лицето ми не смеете.
Стискат ви обувките, нали?

 

Смело хвърляте се да ме изядете,
но на думи само, аз го знам,
Абе вий сте баси зверовете,
ама аз съм по-голям.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Съндей Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...