27 июн. 2013 г., 14:29  

Мама

691 0 2

Научих се да давам,
научих се да оцелявам.
Научих да се боря и 
в живота знам какво да сторя.

Всичко, що си искам, го постигам аз сега,
с труд и доброта и смело с целите вървя.
Благодарение на мама, продължавам все така,
душата ми едва не изгоря,
но тя ми дава сили аз да продължа.

Сълзи в очите ми напират,
но тя изтрива ги с ръка,
медният ù глас прошепва:
„Животът е игра, играй с лекота,
не се предавай и усмивки подарявай”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Точно така!Рамо,което ти дава надежда,крила.Рамо,което ще поеме скръбта.За мен това рамо е моята скъпоценна майчица.Да ми е жива и здрава.Благодаря за оценката!
  • Хубаво е да имаш рамо, на което да се опираш...

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...