27 июн. 2013 г., 14:29  

Мама 

  Поэзия
466 0 2

Научих се да давам,
научих се да оцелявам.
Научих да се боря и 
в живота знам какво да сторя.

Всичко, що си искам, го постигам аз сега,
с труд и доброта и смело с целите вървя.
Благодарение на мама, продължавам все така,
душата ми едва не изгоря,
но тя ми дава сили аз да продължа.

Сълзи в очите ми напират,
но тя изтрива ги с ръка,
медният ù глас прошепва:
„Животът е игра, играй с лекота,
не се предавай и усмивки подарявай”

© Ели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Точно така!Рамо,което ти дава надежда,крила.Рамо,което ще поеме скръбта.За мен това рамо е моята скъпоценна майчица.Да ми е жива и здрава.Благодаря за оценката!
  • Хубаво е да имаш рамо, на което да се опираш...
Предложения
: ??:??