Научих се да давам,
научих се да оцелявам.
Научих да се боря и
в живота знам какво да сторя.
Всичко, що си искам, го постигам аз сега,
с труд и доброта и смело с целите вървя.
Благодарение на мама, продължавам все така,
душата ми едва не изгоря,
но тя ми дава сили аз да продължа.
Сълзи в очите ми напират,
но тя изтрива ги с ръка,
медният ù глас прошепва:
„Животът е игра, играй с лекота,
не се предавай и усмивки подарявай”
© Ели All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
