Научих се да давам,
научих се да оцелявам.
Научих да се боря и
в живота знам какво да сторя.
Всичко, що си искам, го постигам аз сега,
с труд и доброта и смело с целите вървя.
Благодарение на мама, продължавам все така,
душата ми едва не изгоря,
но тя ми дава сили аз да продължа.
Сълзи в очите ми напират,
но тя изтрива ги с ръка,
медният ù глас прошепва:
„Животът е игра, играй с лекота,
не се предавай и усмивки подарявай”
© Ели All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
