Мама

23 янв. 2011 г., 11:52

Поэзия

704 0 5

МАМА

В постелята лежи бледа старица -

малка купчинка умираща плът.

С лице, изпито като на светица,

от вечни грижи, тревоги и скръб.

Само очите ù живи проблясват

и се усмихва беззъба уста,

това за мене е най-нежната ласка -

майчината ми усмивка добра.

Вече и аз остарях, мила мамо.

Синове имам, внуци любими.

От теб искам да ми оставиш само

мили спомени, незабравими.

Твоята сила във трудни минути,

твоята вяра във идния ден.

Твоята обич и песни нечути.

Това остави ми ти, мамо, на мен.

Искам и аз като тебе да бъда.

Ще мога ли да постигна това?

Гледам те, в очите ми влага напира.

Майчице! Майчице моя добра.

anka-dimitrova (Анка Келешева)

2011-01-25T14:40:18+02:00

Дарена, Таня, Елена, Николина и Запрян/ земляк /, благодаря ви на всичкиТъй се радвам, че ви има приятели ,ще се запознаеми че идвате на моята страничка.
ZAPP (Запрян Колев)

2011-01-23T20:40:23+02:00

Като молитва е...толкова истинско!Поздрав!
velikataniki (Николина Милева)

2011-01-23T19:34:45+02:00

хубав
Ена (Елена Гоцева)

2011-01-23T16:36:59+02:00

"Искам и аз като тебе да бъда.
Ще мога ли да постигна това?
Гледам те, в очите ми влага напира.
Майчице! Майчице моя добра."

Прекланям се.
elan (Дарена)

2011-01-23T14:08:52+02:00

Тъжно, мило и истинско като майчина сълза!