Мама
МАМА
В постелята лежи бледа старица -
малка купчинка умираща плът.
С лице, изпито като на светица,
от вечни грижи, тревоги и скръб.
Само очите ù живи проблясват
и се усмихва беззъба уста,
това за мене е най-нежната ласка -
майчината ми усмивка добра.
Вече и аз остарях, мила мамо.
Синове имам, внуци любими.
От теб искам да ми оставиш само
мили спомени, незабравими.
Твоята сила във трудни минути,
твоята вяра във идния ден.
Твоята обич и песни нечути.
Това остави ми ти, мамо, на мен.
Искам и аз като тебе да бъда.
Ще мога ли да постигна това?
Гледам те, в очите ми влага напира.
Майчице! Майчице моя добра.
© Анка Келешева All rights reserved.
