Мама

            Мама

  В памет на моята майка Недка Мустакерска

Родила ме е мама

и подарила ми е своето сърце,

очите слънчеви и сини,

усмивката невинна на дете.

Дължа ти много, мила мамо,

в душата си те нося аз,

как искам за минута само

да чуя твоя ведър глас.

Косите ми най-нежно да погалиш,

да ме обичаш както никой друг,

в душата ми доброто да намериш,

как искам да си пак до мене, тук.

Със погледа си ти разбираш всичко,

далече си сега, но зная аз –

обичаш ме и правиш всичко

да ми помагаш всеки час.

Родила ме е мама

и подарила ми е своето сърце,

очите слънчеви и сини,

усмивката невинна на дете.

           Мария Мустакерска