21.04.2024 г., 20:03

Мама

405 3 0

            Мама

  В памет на моята майка Недка Мустакерска

 

Родила ме е мама

и подарила ми е своето сърце,

очите слънчеви и сини,

усмивката невинна на дете.

 

Дължа ти много, мила мамо,

в душата си те нося аз,

как искам за минута само

да чуя твоя ведър глас.

 

Косите ми най-нежно да погалиш,

да ме обичаш както никой друг,

в душата ми доброто да намериш,

как искам да си пак до мене, тук.

 

Със погледа си ти разбираш всичко,

далече си сега, но зная аз –

обичаш ме и правиш всичко

да ми помагаш всеки час.

 

Родила ме е мама

и подарила ми е своето сърце,

очите слънчеви и сини,

усмивката невинна на дете.

           Мария Мустакерска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...