1 июн. 2025 г., 14:24

Мама

234 1 0
              Мама

 

        В памет на моята майка Недка Мустакерска

 

Родила ме е мама

и подарила ми е своето сърце,

очите слънчеви и сини,

усмивката невинна на дете.

 

Дължа ти много, мила мамо,

в душата си те нося аз,

как искам за минута само

да чуя твоя ведър глас.

 

Косите ми най-нежно да погалиш,

да ме обичаш както никой друг,

в душата ми доброто да намериш,

как искам да си пак до мене, тук.

 

Със погледа си ти разбираш всичко,

далече си сега, но зная аз –

обичаш ме и правиш всичко

да ми помагаш всеки час.

 

Родила ме е мама

и подарила ми е своето сърце,

очите слънчеви и сини,

усмивката невинна на дете.

 

                  Мария Мустакерска

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...