Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
3 июн. 2020 г., 11:50  

Mама е слънцето - спряло се в чашата с чай 

  Поэзия » Другая
726 8 16

С трепетна нежност - за силни жени неприсъща,
на изтънелия от недочакване праг е сама.
В свойте разплакани сънища тя ме прегръща -
мама - светличе,  по дългият път - към дома.

 

Прелетни птици, тя храни - за мене ги пита,
шарени китки нарича и с обич тори.
С гълъб сърцето любящо - пустини прелита,
свято кандилце - с молитва запалва в зори.

 

Цъфнат липите - цветът им за чай ще накъса,
дойда ли прашна от пътя, пак в родния край,
или се зима житейска в душата навъси,
мама е слънцето - спряло се в чашата с чай.

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??