Mама е слънцето - спряло се в чашата с чай
С трепетна нежност - за силни жени неприсъща,
на изтънелия от недочакване праг е сама.
В свойте разплакани сънища тя ме прегръща -
мама - светличе, по дългият път - към дома.
Прелетни птици, тя храни - за мене ги пита,
шарени китки нарича и с обич тори.
С гълъб сърцето любящо - пустини прелита,
свято кандилце - с молитва запалва в зори.
Цъфнат липите - цветът им за чай ще накъса,
дойда ли прашна от пътя, пак в родния край,
или се зима житейска в душата навъси,
мама е слънцето - спряло се в чашата с чай.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
