8 мар. 2007 г., 08:42

Мамо, исках да ти кажа...

1.4K 2 22
Мамо,
ще е странно да напиша,
през погледа си вече на жена,
че някак неусетно заприличах
на тебе... И внезапно те разбрах.
... Че женското сърце побира
тревоги, обич, радост, страхове.
Но няма тъй дълбока мисъл,
магията Жена да побере.
Че може посред бързащия делник
за малко да забавиш свойта крачка -
да се усмихнеш тихичко на себе си,
защото и без друго заслужаваш,
минута, във която се обичаш.
Че малко грим и подходяща рокля
(цветът И да отива на очите),
разбира се и пеещите токчета...
и капка непринуденост момичешка,
която да загатва същността ми
и съм... желана, може би, обичана,
но винаги по малко непонятна.
Че може заради красивата душа,
да е приятел и мъжът отсреща,
докато през невинното в смеха
не влезе мисълта за още нещо.
Че често силата (и безразсъдството)
в живота си мъжът дължи
на женското присъствие до себе си.
Но затова по скоро се мълчи.
И ако някой ден едно признание
полека се търкулне от очите му,
ще бъде всичко...
Исках да ти кажа:
"За мен е привилегия да те обичам!"



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бистра Малинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...