dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
21 мая 2007 г., 14:03

МАНАСТИР 

  Поэзия
884 0 11
 


Във ъгъла на празната ми стая
захвърлена  душа без звуци  стене.
Потънала на болката в безкрая,
молитва шепне тихо на колене.
 
Забравена, потъпкана, ненужна,
душата се превърна в мъченица.
Оголена, разнищена и тъжна,
прегърбена на две - като старица.
 
Безпомощна на своя кръстопът,

душата ми посоката изгуби.

Потърси други да я приютят,

избягала от погледите груби.


Душата ми се скри във манастир,
отказала да бъде просякиня.
Приела да е божият пастир
и участта да бъде монахиня.

Превърна манастирската си стая
в скривалище на свойте сълзи тайни.
Начало стана  краят на безкрая,
необичайни дните - обичайни...


Забравен манастир е мойта стая,
а ъгълът - олтарът за молитва.
На колене в началото на края
душата ми на самота привиква.

Дарина Дечева

© Дарина Дечева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??