МАНАСТИР
Във ъгъла на празната ми стая
захвърлена душа без звуци стене.
Потънала на болката в безкрая,
молитва шепне тихо на колене.
Забравена, потъпкана, ненужна,
душата се превърна в мъченица.
Оголена, разнищена и тъжна,
прегърбена на две - като старица.
Безпомощна на своя кръстопът,
душата ми посоката изгуби.
Потърси други да я приютят,
избягала от погледите груби.
Душата ми се скри във манастир,
отказала да бъде просякиня.
Приела да е божият пастир
и участта да бъде монахиня.
Превърна манастирската си стая
в скривалище на свойте сълзи тайни.
Начало стана краят на безкрая,
необичайни дните - обичайни...
Забравен манастир е мойта стая,
а ъгълът - олтарът за молитва.
На колене в началото на края
душата ми на самота привиква.
Дарина Дечева
© Дарина Дечева All rights reserved.
