12 февр. 2013 г., 15:05

Мара

1.6K 1 6

Мара

 

автор: dqdo_pop

 

/за кака Мара/

 

- Свършиха ли у селоту

мъже кът за мене,

май ши укна с колилоту

за градски серсемин.

 

- Де ши одиш, мари, Маро,

сал ти знай устата,

ща причакам край хамбаро

или край реката.

 

- Бе възгеч ут тес юнаци

дету ма причакват,

сал ма карат с тес мераци

нещу да учаквам.

 

- Китка ши ти крадна, Маро,

вода щи напия,

ща натисна край дуваро

с усни ща испия.

 

- Ни ма карай, бе мискинин -

аз да ни та фана!

Ща распраат кой де мини -

утре на мегдана.

Край казана ш'са разшетам,

гиди калпазанин.

Кът си по-тавряс ши гледам

ардауш ши станим.

Ши тъ метна с кама-сутра,

дет съм я учùла.

И ду Попа ши та тътря

после на венчило.

 

Селянин със селянин!

 

Амин!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Костадин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ще ме изкарат ся виновен за трудова злополука ...
    Добре дошла Кети!
  • Паднах под бюрото....
  • Добре дошли :keri-88 (Керанка Иванова),sisi6571 (Светла ) и radiola (Рада Димова)
  • Хубу ши я фаниш Мара,
    зер си луд гидия.
    Саму да ни та набара
    баба пупадия.
  • Хи-хи!! Браво!
    Трябва да пишете по-често!
    Ще се върна тук, непременно ще се върна!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...