Седя сама и пиша тези редове -
забравена за миг марионетка
сълзи по-бузите се стичат
главата натежала ме боли
на устните подути само ругатни
Не знам защо се аз родих на този свят
но знам че някои ден ще трябва да умра
че някои друг конците ми придърпва
че съм пионка в нечии ръце
че изборът не тегне в моето сърце
Седя сама и плача в тъмна стая
проклинам жалкото си съществуване
не мога да обичам и да мразя
по своя воля и по собствено желание
Но едто че към мен ръце протяга пак този кукловод в мъгла
излизам аз от тъмната си стая сред улиците от пионки
театъра си аз да изиграя
театъра наречен тъй от нас - живот...
Живот без бури и затишие
Живот на пълно безразличие
© Анна Все права защищены