Aug 31, 2006, 1:28 AM

марионетка

  Poetry
711 0 1

Седя сама и пиша тези редове -
забравена за миг марионетка
сълзи по-бузите се стичат
главата натежала ме боли
на устните подути само ругатни

Не знам защо се аз родих на този свят
но знам че някои ден ще трябва да умра
че някои друг конците ми придърпва
че съм пионка в нечии ръце
че изборът не тегне в моето сърце

Седя сама и плача в тъмна стая
проклинам жалкото си съществуване
не мога да обичам и да мразя
по своя воля и по собствено желание

Но едто че към мен ръце протяга пак този кукловод в мъгла
излизам аз от тъмната си стая сред улиците от пионки
театъра си аз да изиграя
театъра наречен тъй от нас -  живот...
Живот без бури и затишие
Живот на пълно безразличие

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...