boromir (Боромир)
32 436
7 дек. 2010 г., 09:12

Маршът на Чукоглавите 

  Поэзия » Гражданская
1080 0 16

Полет ли, полет ли, полет и плам...

Бавно се носим в несвестен раван,

ниско над нас буреносните риби

сипят светкавици – облаци сиви.

 

Цялата черна дъска е изпята,

Байчето гъби търкаля с метлата,

глухото наше училище мило

ни е приспало и тихо убило.

 

Мъртви души под могъщото Нищо.  

Стрелка ни Хаосът с погледи хищно,

шумно изсмукал сърцата ни млади,

тихо помлял ни от бой и награди.

 

В полет ли, полет ли, полет се влачим,

крачиме марша на мрака и храчим,

с електрошокове будим те – ето,

кръв от нозете ни мъти кафето.

 

С кредит доверие тъпчем ушите,

с празни сериали ти пълним очите.

Гърлото морно със сажди набито,

смъртно се дави в опашка увито...  

 

 

*    *    *

 

Хипнотизирани, плахи длъжници  

на пионери и политици -  

скъсахме в селото старите жици,

за да не кацат по тях лястовùци!...

 

*    *    * 

*    *    * 

*    *    * 

 

Крачат!

С железни глави до небето,  

чукове тежки трамбоват полето.

С кино-пирони са ни приковали,

към магазини и магистрали...  

Моята къща е моят затвор!

Моята алчност е моят позор!  

Глад за нещастия, глад за омраза,  

страх от безумно нелепа зараза...

Аз съм твой роб – хаос, Хаос – Живот.

Роб материален, без бой и до гроб.  

 

 

 

© Боромир Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много, ама много ми хареса!Страшно е ....но истинско ....за съжаление..
  • Благодаря ви за хубавите думи, приятели! Мед ми капе на поетичното сърчице....
    Светът ми въздейства - не може да не ми е повлиял на образите - но и аз му въздействам - добили са свой живот ::)
    Днес ще ходя в театър Ариел??? Може и да се срещна с някого от вас.
    И специално към Илона -
    - пиши още, бе девойко! Тренирай! Нещо изчезна????
  • Вярно, напомня Пинк Флойд и "Стената",
    но е по-ярко и сепващо сякаш.

    По му приляга на нашето време-
    тъй както глезен , заклещен във стреме-
    бясно препуска, по друма размята
    конник несрет потрошил сам главата си..

    Също напомня за черната дупка,
    дето света на парите разпуква,
    дето неспирно засмуква и мачка
    време, пространство-превръща ги в пачки...

    Фючърсни сделки със органи детски,
    пусти луксозни хотелски комплекси,
    блиц-новини за убийства и мор-
    тъй се превръща умът във затвор...


    Доста!..
    В ред и под строй чукоглавите крачат
    към пропастта... И поглъща ги здрачът
    мрачно, зловещо-сърцето се къса
    и приближава към нас Времетръса.


  • Много добре разбрах какво визираш, но проблема ти е, че само рими виждаш, защото все пак не намерих връзка.
  • Имах предвид едно много известно стихо от Дебелянов:

    "моята стража е моят позор,
    моята казън са дните предишни!
    [...]
    аз съм заключеник в мрачен затвор".

    Таня, права си за правописа на "реминисценция". Благодаря, поправих си го.

  • браво,браво,браво
  • Тия, ако се кръстосат със Сърпокосите...
  • скъсахме в селото старите жици,

    за да не кацат по тях лястовùци!...

    Хареса ми!Силно е!
  • @Рози - а не сме ли? Хипнотизирани жертви и екзекутори - човек за човека е ? ЧУК? Някога може и да е бил вълк. Но вълкът напада, само когато е гладен. И живее задружно, строго подреден в глутницата си. Ние сме просто чукове и пирони. Без кавалерство, без чест, без стремежи. Прост метал. Добре закален и окован.
    @ Таня - да... аз ПРЕДПЧИТАМ Вапцаров. Колкото и малко да съм ги чел... Благодаря за мега - топ - ултра високата - завишена оценка . Дори и малко от нея да заслужавам - пак е много!
    @ Венци - благодаря ти!
    @ Белла - ти си един от най-критичните, живо и откровено мислещи хора тук. Една - положителна и усмихната оценка от теб е равна на много много шестици :::)) ...Мастър! ::))
    @ Стел - и на теб поздрави и успехи!
    @ Тош - рицарю - твоята обоснована оценка за техническото състояние на поетичните пътища и подробния анализ, който умееш да правиш, са изключително важни за всеки млад поет. Че и за по-старите също. Интересът ти към моята поезия ме прави щастлив и горд. Благодаря ти - очаквам винаги да бъдеш строг и непоколебим в оценките. Това помага на всички ни (без значение кой го оценява и кой не!!!) : Та благодаря и поздрави!
    @ Росица - семената са много. Но спят смъртен сън. Закопани, дезориентирани, хибернирани... Колкото по-достъпна е информацията, толкова по-лесно е да ни контролират и да ни създават илюзията, че СМЕ. Колкото повече имаме - толкова по страхливи и нерешителни ставаме, защото се страхуваме да не загубим.
    Както казва героят от Жега по друг повод: "Ако ще бъдеш играч не се обвързвай. Не позволявай в живота ти да влезе нещо, от което да не можеш да се отървеш за 30 секунди..." Преди хората са имали по една риза и едни панталони. Всички са били свободни по един по-различен начин... Днес обвързаността ни с материалното ни е превърнала в ИСТИНСКИ марионетки. Мислещи се за свободни. Евала на Кукловода.
    @ Ани - ти си толкова искрена и чувствителна... благодаря ти за топлите думи и за твоето признание. Радвам се че споделяш моята идея. Дай боже да да доживеем да създадем един свят, в който да БЪДЕМ... Нещо като Аватар без хората-нашественици? А? Па ако трябва и да сме сини от бой!
    @ Руми... Руми... тя темата няма изчерпване! ::))) И Моканина отдавна може би е приел да е коафьор на някоя едра селска дива патка (нямам нищо против човекът от село, като такъв), която се разхожда с безжичен телефон!
    ::)))))
  • Изниква ми клипа от Тухла в стената - това ли сме сега, което са били "те" по времето, когато Флойд са направили култовото си парче...
    Браво! Много, много силно послание!
  • Къде Дебелянов, Тоше? Чуваш ли се?
    Ако ще се търси връзка, може би е най-близо до Вапцаров.
    Много харесвам метафорите ти и пламенността в стихотворението.
    Поздрави!
    П.С.: Не се ли пише реминисценции?
  • Благодаря на всички ви, общо за сега, че няма да мога по отделно!
    Обичам Ви!
    Да бе... съвсем не по робски (Господарке!)
  • Поздрав!
  • Хех, признавам си, че чаках с голямо нетърпение да те пуснат. Както обикновено, стихото ти е много интересно и нестандартно. Тоя пък усещам и леки Дебелянови реминисценции в последната строфа.
  • "Крачат!
    С железни глави до небето,
    чукове тежки трамбоват полето."

    Все пак, в трамбованото ни поле, сякаш дивото семе на синчеца се е запазило, свидетелство е твоето стихотворение. Поздравления за силните стихове!
  • Забравил си немите въпроси в гладните детски очи...и силиконовите бомби на пеещите в транс хубавици...които изгониха не само белите лястовици,а и нашите надежди за красота!Истинско и изстрадано!
Предложения
: ??:??