Маршът на Чукоглавите
Полет ли, полет ли, полет и плам...
Бавно се носим в несвестен раван,
ниско над нас буреносните риби
сипят светкавици – облаци сиви.
Цялата черна дъска е изпята,
Байчето гъби търкаля с метлата,
глухото наше училище мило
ни е приспало и тихо убило.
Мъртви души под могъщото Нищо.
Стрелка ни Хаосът с погледи хищно,
шумно изсмукал сърцата ни млади,
тихо помлял ни от бой и награди.
В полет ли, полет ли, полет се влачим,
крачиме марша на мрака и храчим,
с електрошокове будим те – ето,
кръв от нозете ни мъти кафето.
С кредит доверие тъпчем ушите,
с празни сериали ти пълним очите.
Гърлото морно със сажди набито,
смъртно се дави в опашка увито...
* * *
Хипнотизирани, плахи длъжници
на пионери и политици -
скъсахме в селото старите жици,
за да не кацат по тях лястовùци!...
* * *
* * *
* * *
Крачат!
С железни глави до небето,
чукове тежки трамбоват полето.
С кино-пирони са ни приковали,
към магазини и магистрали...
Моята къща е моят затвор!
Моята алчност е моят позор!
Глад за нещастия, глад за омраза,
страх от безумно нелепа зараза...
Аз съм твой роб – хаос, Хаос – Живот.
Роб материален, без бой и до гроб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боромир Всички права запазени
)
