29 дек. 2010 г., 21:40

Маршът на изгубените души 

  Поэзия » Философская
691 0 2

Капка безлунност в този декор на "о, мрак" се търкулва -
изчезнали истини проливат сълзи за сбогом

и падат във черната бездна.
ЛЪЖА, ЛЪЖА, лъжата... гъмжи,
СЯНКА, СЯНКА, тя още... пълзи.
Мъждукаща лампа сред упадък на реалности.
Порцеланът вече е счупен - хиляди фаталности
и горчивото лице на живота,

излято, пролято, разлято на пода.
МРАК, МРАК, мрак пак ще... владее,
ПРАВДАТА, тази обесница правда, отдавна... немее.
Маршът на изгубените души стонно започва -
демоните пируват зад кулисите,

вият безбожно...

© Антония Ичева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??