29.12.2010 г., 21:40 ч.

Маршът на изгубените души 

  Поезия » Философска
761 0 2
Капка безлунност в този декор на "о, мрак" се търкулва -
изчезнали истини проливат сълзи за сбогом
и падат във черната бездна.
ЛЪЖА, ЛЪЖА, лъжата... гъмжи,
СЯНКА, СЯНКА, тя още... пълзи.
Мъждукаща лампа сред упадък на реалности.
Порцеланът вече е счупен - хиляди фаталности
и горчивото лице на живота,
излято, пролято, разлято на пода.
МРАК, МРАК, мрак пак ще... владее,
ПРАВДАТА, тази обесница правда, отдавна... немее.
Маршът на изгубените души стонно започва - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антония Ичева Всички права запазени

Предложения
: ??:??