Anima-mundi (Антония Ичева)
16 82
Dec 29, 2010, 9:40 PM

Маршът на изгубените души 

  Poetry » Phylosophy
774 0 2
Капка безлунност в този декор на "о, мрак" се търкулва -
изчезнали истини проливат сълзи за сбогом
и падат във черната бездна.
ЛЪЖА, ЛЪЖА, лъжата... гъмжи,
СЯНКА, СЯНКА, тя още... пълзи.
Мъждукаща лампа сред упадък на реалности.
Порцеланът вече е счупен - хиляди фаталности
и горчивото лице на живота,
излято, пролято, разлято на пода.
МРАК, МРАК, мрак пак ще... владее,
ПРАВДАТА, тази обесница правда, отдавна... немее.
Маршът на изгубените души стонно започва - ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антония Ичева All rights reserved.

Random works

More works »