Мартеницата
Тук, на Балканските земи,
когато Бог създал благата –
поля, реки и планини,
бил поразен от красотата.
Морета мият брегове
и сняг блести по върховете.
Ти чуй, как рог един зове,
от век на век до тук отеква...
В обратен марш препуска пръв
по Нова Българска държава
сам Аспарух. С двуцветна връв
победа с гълъб известява.
Когато с вятър южен тук
развява конницата грива,
той, здраво стиснал меч в юмрук,
в земята твърда го забива
и повелява: „Таз земя
на юг от Дунава ще пазим!
И нека бързата стрела
да стигне този, що я гази.”
И от тогава до сега,
дали в морета три се мие
или в едно опира тя –
все същата е гиздосия!
През вековете, че до днес,
ятата връщат ли се в полет,
по гълъб стига бяла вест
за дълго чаканата пролет.
С червено-белите конци
закичваме гърдите наши
на Аспарухови бойци
от конницата му безстрашна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
