13 мар. 2008 г., 16:17

Мартенска вечер

Поэзия » Другая

1.2K 0 8

...
Разнасят се бавно
в облаци черни,
с ехо от крясъци, впити във спомени.
Обгръщат душата ми
думи неверни
и съскат пенливо със погледи гонени.

Къде се намирам?
С кого разговарям?
Пазя сълзите си...
Да! С тревога ги пазя.
Усмивки от плач
по трудно раздавам,
по-лесно към Вас е...
студено да лазя.

Мислите...
Спрете!
Аз моля Ви вече.
Гневно разкъсахте с зъби плътта ми.
Изпихте душата,
кръвта ми изтече,
сити в студената мартенска вечер.

LIKADEVONEN / 12.03.08 y. 19:47 h. /

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

natiii (Наташа Басарова)

Много силен стих!Поздрав!

2008-03-15T16:17:35+02:00
Tais (Таис)

Красиво!

2008-03-13T19:58:25+02:00
пебълс (Ивелина Цветкова)

Много силно въздействаш!Прекрасен стих!

2008-03-13T19:14:57+02:00
пинда.св (Стоян Владов)

Тъжно.Много жива картина-почти я видях.

2008-03-13T19:13:25+02:00
Jenata_Na_Dqvola (Милена Йорданова)

Болезнено...не знам ,но аз си го представям цялото стихотворение докато го четях в червено ..Както и самата мартенска вечер.

2008-03-13T17:10:34+02:00