Mar 13, 2008, 4:17 PM

Мартенска вечер 

  Poetry » Other
987 0 8
       ...
Разнасят се бавно
в облаци черни,
с ехо от крясъци, впити във спомени.
Обгръщат душата ми
думи неверни
и съскат пенливо със погледи гонени.

Къде се намирам?
С кого разговарям?
Пазя сълзите си...
Да! С тревога ги пазя.
Усмивки от плач
по трудно раздавам,
по-лесно към Вас е...
студено да лазя.

Мислите...
Спрете!
Аз моля Ви вече.
Гневно разкъсахте с зъби плътта ми.
Изпихте душата,
кръвта ми изтече,
сити в студената мартенска вечер.


LIKADEVONEN / 12.03.08 y.  19:47 h. /

© Илия Деведжиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??