LIKADEVONEN (Илия Деведжиев) LIKADEVONEN (Илия Деведжиев)
31
Mar 13, 2008, 4:17 PM

Мартенска вечер

  Poetry » Other
1.2K 0 8
       ...
Разнасят се бавно
в облаци черни,
с ехо от крясъци, впити във спомени.
Обгръщат душата ми
думи неверни
и съскат пенливо със погледи гонени.

Къде се намирам?
С кого разговарям?
Пазя сълзите си...
Да! С тревога ги пазя.
Усмивки от плач
по трудно раздавам,
по-лесно към Вас е...
студено да лазя.

Мислите...
Спрете!
Аз моля Ви вече.
Гневно разкъсахте с зъби плътта ми.
Изпихте душата,
кръвта ми изтече,
сити в студената мартенска вечер.

LIKADEVONEN / 12.03.08 y.  19:47 h. /

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илия Деведжиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0