Мартенска вечер
Разнасят се бавно
в облаци черни,
с ехо от крясъци, впити във спомени.
Обгръщат душата ми
думи неверни
и съскат пенливо със погледи гонени.
Къде се намирам?
С кого разговарям?
Пазя сълзите си...
Да! С тревога ги пазя.
Усмивки от плач
по трудно раздавам,
по-лесно към Вас е...
студено да лазя.
Мислите...
Спрете!
Аз моля Ви вече.
Гневно разкъсахте с зъби плътта ми.
Изпихте душата,
кръвта ми изтече,
сити в студената мартенска вечер.
LIKADEVONEN / 12.03.08 y. 19:47 h. /
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илия Деведжиев Всички права запазени