Мас
Пак сивата, прашната, провинциалната скука!
Градът, пил сънотворното, откога е заспал!
Когато се буди, си мие очите със клюка.
Оплюва съседа и хвърля по ближния кал.
Днес кефи го чалга - нали е брутална, просташка.
Умира си по сериалчета, пълни с шербет.
Духът му, подобно на мазна пихтия, се скашка.
Лениво се тътри, по нрав и по стил - ориент.
Вълнения никакви, та как?! - той дебелокож е.
Вторачил се само в дома си, съвсем тесногръд.
Парцелчета тлъсти на шепичка местни велможи.
Буксува на място, опрял в колелото си прът...
Опита ли някой да буни, раздвижи покоя,
си казват за него: "абдал!" - той не е като нас...
Нормалното тук е перманентната параноя...
Така си живурка градът - в бездуховната мас.
Прокъсана - пъпната връв - с възрожденското време.
Кой помни - в ония години той бил е в разцвет?!
Но аз съм с надежда - дори под кирливото бреме,
че той ще роди я апостол, я някой поет!
© Върбан Колев Все права защищены