15.07.2015 г., 13:24

Мас

637 0 1

Мас

 

Пак сивата, прашната, провинциалната скука!

Градът, пил сънотворното, откога е заспал!

Когато се буди, си мие очите със клюка.

Оплюва съседа и хвърля по ближния кал.

 

Днес кефи го чалга - нали е брутална, просташка.

Умира си по сериалчета, пълни с шербет.

Духът му, подобно на мазна пихтия, се скашка.

Лениво се тътри, по нрав и по стил - ориент.

 

Вълнения никакви, та как?! - той дебелокож е.

Вторачил се само в дома си, съвсем тесногръд.

Парцелчета тлъсти на шепичка местни велможи.

Буксува на място, опрял в колелото си прът...

 

Опита ли някой да буни, раздвижи покоя,

си казват за него: "абдал!" - той не е като нас...

Нормалното тук е перманентната параноя...

Така си живурка градът - в бездуховната мас.

 

Прокъсана - пъпната връв - с възрожденското време.

Кой помни - в ония години той бил е в разцвет?!

Но аз съм с надежда - дори под кирливото бреме,

че той ще роди я апостол, я някой поет!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Върбан Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...