Мас

Пак сивата, прашната, провинциалната скука!

Градът, пил сънотворното, откога е заспал!

Когато се буди, си мие очите със клюка.

Оплюва съседа и хвърля по ближния кал.

Днес кефи го чалга - нали е брутална, просташка.

Умира си по сериалчета, пълни с шербет.

Духът му, подобно на мазна пихтия, се скашка.

Лениво се тътри, по нрав и по стил - ориент.

Вълнения никакви, та как?! - той дебелокож е.

Вторачил се само в дома си, съвсем тесногръд.

Парцелчета тлъсти на шепичка местни велможи.

Буксува на място, опрял в колелото си прът...

Опита ли някой да буни, раздвижи покоя,

си казват за него: "абдал!" - той не е като нас...

Нормалното тук е перманентната параноя...

Така си живурка градът - в бездуховната мас.

Прокъсана - пъпната връв - с възрожденското време.

Кой помни - в ония години той бил е в разцвет?!

Но аз съм с надежда - дори под кирливото бреме,

че той ще роди я апостол, я някой поет!