Машина за звезди

Поэзия

564 3 8

Знам, сънувал си някога.

Днес не сънуваш. Умираш си, виж.

Завихрени снежни глухарчета

отблясъци сипят, изнизват мечти...

Тя, онази, огърлицата, черната,

среднощната тайна, скъсява се пак.

Отблясъци по листата ми...

Пак не си спал, сънуваш се пак.

Не виждаш ли колко съм ясна?

Луна и дървета, разлистени в бряг.

Строшаваш я в букви от спомени.

Графитени тайни, умряла звезда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

limeruna (Йоана)

meteor (Antoan): Може би „умряла“, за да може да се възроди Иначе какво - угаснала, и ще може само да се запали? Не ми звучи достатъчно силно. Това ми говори моето „естетично-читателско чувство“. Радвам се, че сподели за твоето. Благодаря, Антоан

Велин Ако не публикуваш, ще ти се разсърдя. Стиховете са, за да се споделят... А тук е доста подходящо място...

2016-09-26T09:16:33+03:00
rocker (Велин)

Добре, Йоана. Не знам защо се навих... Може би защото го казваш съвсем непринудено. Споделям за последен път. След това само ще чета. Много е тъжно. Сюжетът е друг. Вместо звезди, има сърца и очи... Не съм го доизпипал. Нахвърлих го за десетина минути... Не е вече в мой стил да пиша тъжно, макар да имам още поне десетина такива, които не съм публикувал тук.

2016-09-25T13:07:00+03:00
limeruna (Йоана)

Сподели го, Велин! Благодаря ви.

2016-09-25T09:52:54+03:00
Putin (Владимир Владимирович)

Много, много ми хареса!

2016-09-25T08:19:24+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Хареса ми. Поздрав!

2016-09-25T07:46:20+03:00