Sep 24, 2016, 10:04 PM

Машина за звезди 

  Poetry
423 3 8

Знам, сънувал си някога.

Днес не сънуваш. Умираш си, виж.

Завихрени снежни глухарчета

отблясъци сипят, изнизват мечти...

Тя, онази, огърлицата, черната,

среднощната тайна, скъсява се пак.

Отблясъци по листата ми...

Пак не си спал, сънуваш се пак.

Не виждаш ли колко съм ясна?

Луна и дървета, разлистени в бряг.

Строшаваш я в букви от спомени.

Графитени тайни, умряла звезда.

 

 

© Йоана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • meteor (Antoan): Може би „умряла“, за да може да се възроди Иначе какво - угаснала, и ще може само да се запали? Не ми звучи достатъчно силно. Това ми говори моето „естетично-читателско чувство“. Радвам се, че сподели за твоето. Благодаря, Антоан

    Велин Ако не публикуваш, ще ти се разсърдя. Стиховете са, за да се споделят... А тук е доста подходящо място...
  • Добре, Йоана. Не знам защо се навих... Може би защото го казваш съвсем непринудено. Споделям за последен път. След това само ще чета. Много е тъжно. Сюжетът е друг. Вместо звезди, има сърца и очи... Не съм го доизпипал. Нахвърлих го за десетина минути... Не е вече в мой стил да пиша тъжно, макар да имам още поне десетина такива, които не съм публикувал тук.
  • Сподели го, Велин! Благодаря ви.
  • Много, много ми хареса!
  • Хареса ми. Поздрав!
  • Ох, ужас.. Прекрасен стих!!! Ужас, защото и аз написах току-що нещо подобно...
  • Човек умира доживот... или живее до смърт... въпрос на избор; а изходът - един и същ
    Нещо тук ми хареса.
Random works
: ??:??