Знам, сънувал си някога.
Днес не сънуваш. Умираш си, виж.
Завихрени снежни глухарчета
отблясъци сипят, изнизват мечти...
Тя, онази, огърлицата, черната,
среднощната тайна, скъсява се пак.
Отблясъци по листата ми...
Пак не си спал, сънуваш се пак.
Не виждаш ли колко съм ясна?
Луна и дървета, разлистени в бряг.
Строшаваш я в букви от спомени.
Графитени тайни, умряла звезда.
© Йоана All rights reserved.
Иначе какво - угаснала, и ще може само да се запали? Не ми звучи достатъчно силно. Това ми говори моето „естетично-читателско чувство“. Радвам се, че сподели за твоето. Благодаря, Антоан
Ако не публикуваш, ще ти се разсърдя. Стиховете са, за да се споделят... А тук е доста подходящо място...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
