Машина за звезди
Знам, сънувал си някога.
Днес не сънуваш. Умираш си, виж.
Завихрени снежни глухарчета
отблясъци сипят, изнизват мечти...
Тя, онази, огърлицата, черната,
среднощната тайна, скъсява се пак.
Отблясъци по листата ми...
Пак не си спал, сънуваш се пак.
Не виждаш ли колко съм ясна?
Луна и дървета, разлистени в бряг.
Строшаваш я в букви от спомени.
Графитени тайни, умряла звезда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
Иначе какво - угаснала, и ще може само да се запали? Не ми звучи достатъчно силно. Това ми говори моето „естетично-читателско чувство“. Радвам се, че сподели за твоето. Благодаря, Антоан 
