18 апр. 2010 г., 20:46

Маски

1.2K 0 32

Не вярваме

Изгаряме

Не спираме

Умираме

Все търсиме

Не се побираме

Ни в кожи

Ни в тела

Ни в ложи

Ни в русла

Едни ръбати

Дори зъбати

Невярващи

А искащи

Да сме галени

Да сме хвалени

Оставаме измамени

Без  любов

Без ласка

Живот зад маска

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • СЕЛВЕР,ВИКТОР-Благодаря приятели,нека няма маски в живота ни.Прегръдки и Топлина!!!
  • Задъхан... и много, много силен стих си сътворил, Любо.
    Поздравления за римуваната и препускаща конска грива,
    която си нарисувал с думи...
    Здравей !!!
  • Поздрави Стефане-живеем в свободна страна и все ки има право на мнение.Благодаря ти!!!
    Георгева -мога крещя и не ми пречи никой,а това че си неудоволетворена от живота си и всичко което е различно те дразни сие твой проблем.НЕ МЕ ЧЕТИ И ГОТОВО.СЪРЦЕТО СЕ НОСИ В ГЪРДИТЕ А НЕ НА ШИЯТА.УСМИВКИ И ТОПЛИНКА!!!
  • По принцип съм зле с правилата в писането на поезия, но смятам,
    че Таня е права Любо.

    п.п. Може би да потърсим помощ от Редактор а?
  • ПОЗДРАВ ,ВИОЛЕТА,СИЛВИЯ-УСМИВКИ И ТОПЛИНКА!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...