Материален
Всичко е толкова тъпо.
Всичко е толкова ясно.
Бесен съм. На себе си.
И сега ми е тясно.
Тесен е този свят
материален.
А живота:
Либерално-глобален.
Искам като пещерняк
да живея.
Да оцелявам, както умея.
Недалновиден съм,
некомерсиален.
Даже напих се,
май съм бактериален.
Но, материално проявих се.
Създадох поколение.
( явно туй е единственото ми
умение )
Сега седя на било ( олимп )
С трънен венец на главата.
Не бъркайте, не е нимб.
Просто физиономия позната.
Искам да плача, а не мога.
Оказа се сложна задача.
И вече трудно се смея.
Боли ме...душата.
Иначе Матрицата е
прекрасна.
Даже онемях.
Но защо ми е глас?
За свободата все ще
копнея.
Плача ли?
Солено е, и облекчава.
Господи, не зная какво се задава..
За едно те моля!
Не ми отнемай
свободната воля.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Живко Делчев Все права защищены
