1 jul 2025, 19:22  

Материален

  Poesía » Civil
308 5 6

Всичко е толкова тъпо.

Всичко е толкова ясно.

Бесен съм. На себе си.

И сега ми е тясно.

Тесен е този свят 

материален.

А живота:

Либерално-глобален.

Искам като пещерняк

да живея.

Да оцелявам, както умея.

Недалновиден съм, 

некомерсиален.

Даже напих се,

май съм бактериален.

Но, материално проявих се.

Създадох поколение.

( явно туй е единственото ми

умение )

Сега седя на било ( олимп )

С трънен венец на главата.

Не бъркайте, не е нимб.

Просто физиономия позната.

Искам да плача, а не мога.

Оказа се сложна задача.

И вече трудно се смея.

Боли ме...душата.

Иначе Матрицата е

прекрасна.

Даже онемях.

Но защо ми е глас?

За свободата все ще

копнея.

Плача ли?

Солено е, и облекчава.

Господи,  не зная какво се задава..

За едно те моля!

Не ми отнемай

свободната воля.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живко Делчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • https://youtu.be/od_ebzZbEX8?si=otMKTjoz5OsCkb7v

    Благодаря на всички ви за коментарите! Тази песен е поздрав за вас! Всички имаме дом и трябва да го пазим. Хубава вечер!
  • Браво, Живко! Свободата не е за всеки, иска се много, за да я имаш.
  • Да те боли за свободата е толкова силно, колкото от живота!
    Много малко хора са умеели да превърнат това качество в кауза на битието си през вековете.
    Обикновено успяват приспособимите. Материално най- вече.
    А на будните човешки духове винаги са им липсвали съмишленици.
    Затова са траверси на прогреса.... Защото човекът узрява много трудно в еволюцията си.

    Поздравявам те, Живко!
  • Свободата е отговорност.
    И често я залагаме в играта на живота.
    Ето защо, колкото говорим за нея,значи ни липсва.
    Да говорим и пишем за нея,може би е по-различно от условностите на битието.
  • Свободата е имагинерна. За всекиго различна. И не всеки мечтае за нея. Поздравления за осъзнатостта и силата на стиха.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...