1 jul 2025, 19:22  

Материален

  Poesía » Civil
329 5 6

Всичко е толкова тъпо.

Всичко е толкова ясно.

Бесен съм. На себе си.

И сега ми е тясно.

Тесен е този свят 

материален.

А живота:

Либерално-глобален.

Искам като пещерняк

да живея.

Да оцелявам, както умея.

Недалновиден съм, 

некомерсиален.

Даже напих се,

май съм бактериален.

Но, материално проявих се.

Създадох поколение.

( явно туй е единственото ми

умение )

Сега седя на било ( олимп )

С трънен венец на главата.

Не бъркайте, не е нимб.

Просто физиономия позната.

Искам да плача, а не мога.

Оказа се сложна задача.

И вече трудно се смея.

Боли ме...душата.

Иначе Матрицата е

прекрасна.

Даже онемях.

Но защо ми е глас?

За свободата все ще

копнея.

Плача ли?

Солено е, и облекчава.

Господи,  не зная какво се задава..

За едно те моля!

Не ми отнемай

свободната воля.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живко Делчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • https://youtu.be/od_ebzZbEX8?si=otMKTjoz5OsCkb7v

    Благодаря на всички ви за коментарите! Тази песен е поздрав за вас! Всички имаме дом и трябва да го пазим. Хубава вечер!
  • Браво, Живко! Свободата не е за всеки, иска се много, за да я имаш.
  • Да те боли за свободата е толкова силно, колкото от живота!
    Много малко хора са умеели да превърнат това качество в кауза на битието си през вековете.
    Обикновено успяват приспособимите. Материално най- вече.
    А на будните човешки духове винаги са им липсвали съмишленици.
    Затова са траверси на прогреса.... Защото човекът узрява много трудно в еволюцията си.

    Поздравявам те, Живко!
  • Свободата е отговорност.
    И често я залагаме в играта на живота.
    Ето защо, колкото говорим за нея,значи ни липсва.
    Да говорим и пишем за нея,може би е по-различно от условностите на битието.
  • Свободата е имагинерна. За всекиго различна. И не всеки мечтае за нея. Поздравления за осъзнатостта и силата на стиха.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...