1 jul 2025, 19:22  

Материален

  Poesía » Civil
311 5 6

Всичко е толкова тъпо.

Всичко е толкова ясно.

Бесен съм. На себе си.

И сега ми е тясно.

Тесен е този свят 

материален.

А живота:

Либерално-глобален.

Искам като пещерняк

да живея.

Да оцелявам, както умея.

Недалновиден съм, 

некомерсиален.

Даже напих се,

май съм бактериален.

Но, материално проявих се.

Създадох поколение.

( явно туй е единственото ми

умение )

Сега седя на било ( олимп )

С трънен венец на главата.

Не бъркайте, не е нимб.

Просто физиономия позната.

Искам да плача, а не мога.

Оказа се сложна задача.

И вече трудно се смея.

Боли ме...душата.

Иначе Матрицата е

прекрасна.

Даже онемях.

Но защо ми е глас?

За свободата все ще

копнея.

Плача ли?

Солено е, и облекчава.

Господи,  не зная какво се задава..

За едно те моля!

Не ми отнемай

свободната воля.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живко Делчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • https://youtu.be/od_ebzZbEX8?si=otMKTjoz5OsCkb7v

    Благодаря на всички ви за коментарите! Тази песен е поздрав за вас! Всички имаме дом и трябва да го пазим. Хубава вечер!
  • Браво, Живко! Свободата не е за всеки, иска се много, за да я имаш.
  • Да те боли за свободата е толкова силно, колкото от живота!
    Много малко хора са умеели да превърнат това качество в кауза на битието си през вековете.
    Обикновено успяват приспособимите. Материално най- вече.
    А на будните човешки духове винаги са им липсвали съмишленици.
    Затова са траверси на прогреса.... Защото човекът узрява много трудно в еволюцията си.

    Поздравявам те, Живко!
  • Свободата е отговорност.
    И често я залагаме в играта на живота.
    Ето защо, колкото говорим за нея,значи ни липсва.
    Да говорим и пишем за нея,може би е по-различно от условностите на битието.
  • Свободата е имагинерна. За всекиго различна. И не всеки мечтае за нея. Поздравления за осъзнатостта и силата на стиха.

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...