Мазохистичен етюд
970
0
4
При мен дойде необуздан и ничий.
В душата си те пуснах да вилнееш
жребецо буен с безмилостни копита.
Поглъщах жадно,с мазохистичен трепет
всеки следващ удар на подковите.
Съборих светите прегради -
простор да дам на дивите ти страсти.
Прогоних от сърцето си приятели -
единствен господар да бъдеш...
Ала не предвидих самотата.
Изпепеляваща
горчива
празнота.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силва Михалева Все права защищены
